M

It’s oh so quiet
it’s oh so still

Върволица от луди седмици. When does it end? Изгледите не са добри. Но нали живеем в “такова време”. Лукс е да живееш в паралелен свят- да забавиш темпото и отстрани, да наблюдаваш лудия човешки мравуняк. От известно време ми се иска да имам няколко дни само за мен- да си дочета книгата, да поснимам, да се наспя…имах и други желания, но те като че ли останаха на заден план.

Почти не остана време до изпита ми и май почнах да се притеснявам, което от своя страна е успокоително. Ако намеря и време да уча за него ще стане идеално, а все за това не оства време, въпреки че трябва това да правя основно! Някак Коледа и празниците пак ми изглеждат далечни и студени. Нескопосаните украси, студеното време, тъжните и сърдите физиономии- нещата, които виждаш, когато не си обхванат от Christmas spirit. А имаше период, в който чувах коледни песнички и ми се привиждаха дебели червени белобрадци хах Но при мен настроенията се менят толкова бързо, че нищо чудно утре да се случи нещо хубаво и пак да чакам с нетърпение сезона на меденките и червените носове. хаха каква ирония! Току що в плейлиста ми рандом почна dreaming of a white Christmas! Nothing is coincidence.

За тази Коледа ми се струва, че знам какво да си пожелая, но за жалост никой не може да ми го подари и не зависи от никого. Може би от кармата, но тази дума постоянно трупа различно количество негативен и позитивен заряд, така че сега не мога да определя кое от двете натежава повече.

Завъртане около остта и издигане..дано да си завърша плана по литеартура тази вечер..

This entry was posted on Tuesday, November 27th, 2007 at 11:33 pm and is filed under b&w moods, half way, mirror conspiracy. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.