M

Всъщност е началото на третия. Но си мислех за това на първи, когато нямах интернет. С всяка изминала година границите ми се размиват повече и идеята за новото начало и тези важни минути преди “края” и дните след “началото” започват да се обезмислят. Илюзията за промяна и ентусиазмът стават все по-краткотрайни. Може би просто вече се познавам по-добре и съм на ясно, че не съм човекът, който се променя от днес за утре. От друга страна ми се струва, че слепият ентусиазъм е заместен от реалистична увереност и до някъде решителност. Ще видим и това до къде ще доведе.

Беше добра година. Станаха поне няколко значими неща, които ще помня. Срещнах Ния, срещнах Иво Б. за втори път, започнах да танцувам, прекарах незбравими моменти с приятелите ми, загубих други, които се оказа, че не принадлежат към тази група и много от онези малки неща, в които всъщност се състои живота.

Новата година започна добре, нещата са малко размити, но това е нормално. Още не съм напълно здрава и леко недочувам с дясното ухо, вие ми се и свят…Но! Нещо, което се промени- бях по-искрена и по-смела, и се оказа, че не е толкова страшно. Надявам се да стана и малко по-целенасочена, но това няма да стане overnight. За сега си пожелавам хубаво време, усмихнати хора и още емоции като от миналото лято. Даже двойно! А принц чарминг спокойно може да почака, стига да има някой, който да ме накара да не спирам да мисля за него. Но да е истински, достатъчно време прекарах в напразни мечти. Въпреки, че беше хубаво. Въпреки че знам, че няма да спра днес, нито утре.

Baby, did you forget to take your meds?

This entry was posted on Thursday, January 3rd, 2008 at 1:02 am and is filed under Аз живея кавър версията. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.