M

I try to say goodbye and I choke

I try to walk away and I stumble

…I’m begging you…

please, don’t leave me

but how can you leave me when you have never been here

daydreaming again

It’s oh so quiet
it’s oh so still

Върволица от луди седмици. When does it end? Изгледите не са добри. Но нали живеем в “такова време”. Лукс е да живееш в паралелен свят- да забавиш темпото и отстрани, да наблюдаваш лудия човешки мравуняк. От известно време ми се иска да имам няколко дни само за мен- да си дочета книгата, да поснимам, да се наспя…имах и други желания, но те като че ли останаха на заден план.

Почти не остана време до изпита ми и май почнах да се притеснявам, което от своя страна е успокоително. Ако намеря и време да уча за него ще стане идеално, а все за това не оства време, въпреки че трябва това да правя основно! Някак Коледа и празниците пак ми изглеждат далечни и студени. Нескопосаните украси, студеното време, тъжните и сърдите физиономии- нещата, които виждаш, когато не си обхванат от Christmas spirit. А имаше период, в който чувах коледни песнички и ми се привиждаха дебели червени белобрадци хах Но при мен настроенията се менят толкова бързо, че нищо чудно утре да се случи нещо хубаво и пак да чакам с нетърпение сезона на меденките и червените носове. хаха каква ирония! Току що в плейлиста ми рандом почна dreaming of a white Christmas! Nothing is coincidence.

За тази Коледа ми се струва, че знам какво да си пожелая, но за жалост никой не може да ми го подари и не зависи от никого. Може би от кармата, но тази дума постоянно трупа различно количество негативен и позитивен заряд, така че сега не мога да определя кое от двете натежава повече.

Завъртане около остта и издигане..дано да си завърша плана по литеартура тази вечер..

Какво е писателският ум?- да не доизкажеш половината от изречението.

Какво е писателският живот?- Нито една мисъл на глас.

Какво е писателската смърт?- Представяне пред света.

Жванецки