M

Така и не успях да догледам Американски прелести. Сигурно е знак- more to come само, че вече май не искам. Колко е странно как соундтрака на American beauty  ми пасва идеално на Lost in translation. Интересното е че настроението от двата, привидно  толкова различни, филма тези дни ми се слива. Причината е глупава. Има нещо много сбъркано в мъжете напоследък, а може и да е в жените. Но какво, по дяволите, ви става!? Даже не е пролет-или за мъжките хормони е вечна пролет? Е дано с песента от Голи тела да дойде и същия хепи ендинг. В крайна сметка има есен, значи има и надежда.

П.С. Весо, прочети Цветовете на малката Ида на Милена Футчеджиева, ако не си го правил вече:) напомня ми на теб напоследък;)

Малко снимки от Харманли.

Та да се върнем на темата за свободата..

Открийте разликите хах трябваха им точно 10 сеунди, за да разбера, че снимам и да се ухилят-това им е една от най-хубавите черти на този народ- толкова са свободни…

…духът им е свободен

Харманлийски пейзажи

С дъх на сутрин..

Наровете

Никойа не съм вкусвала по-сладък плод- кълна се, че усетих вкуса на лъчите

И не можем да минем без малко селфшит

Дълъг ден- от тези, в които ти се струва, че е изминал повече от един. Снощи в Харманли имаше буря, а после дъжд и после пак буря, и пак дъжд, и така до сутринта. Обикновено дъждът наистина ме приспива като бебе, но този път дори той не успя. Явно ми става навик в Харманли да заспивам трудно. На зазоряване баба ми стана, за да направи любимата ми масленица-за непосветените-вид баница, ужасно вкусна. Странното е че и аз се събудих с нея и още по-странното- че реших да не заспивам пак. В този момент в мрака плахо се обади първият петел и още по-неуверено напомни за съществуването на слънцето, и евентуалното му изгряване. Отново заръмя. Този път топлото легло, отмерените звуци от суетенето на баба в кухнята и ромоленето свършиха работата си. Планът ми пропадна- събудиха ме, с доста мъки, към 9 с увещания да си оправям багажа и да тръгваме.

Няколко часа по-късно бях при другата баба с пълна кофа сини сливи, “обрулени” собственоръчно от мен в Харманли предния ден. Предстоеше възпроизвеждане на спомена- правене на сладко от сини сливи в задния двор на огън с  миризма на есенни листа.

Поправка №1: валеше

Поправка №2: глобално затопляне- доста трудно взе да се разграничава тази есен..

 Но! Нов спомен. Грамофон. Плоча- най-добрите вокалисти на джаза/година-някъде от младините на майка ми/ Пред грамофона- две кофи, два ножа и moi et ma grande-mère. Един вид вадене на костилки от сини сливи на фона на Ела Фитзжералд. Готин нов спомен, а? Да не забравя- запомних 3 думи на френски!

Пътуването за Бургас също беше забавно. Първо в маршрутката една жена не искаше да направи място на друга жена с малко момиченце на първите седалки, защото и на нея и ставало лошо като на момиченцето. После имаше малка пауза- така и не разбрах повърна ли момиченцето или само го освежиха, защото съмнително се понесе миризмата на лимни. В същото време аз си мислех, че жената, на която и става лошо и пътува винаги на първи ред е намерила своя ад на пътя. Тясна маршрутка, пълна с хора, миришешти на какво ли не, бързо каращ шофьор и повръщащо момиченце до нея. А и да не забравяме пияницата отзад, натряпчиво ухаещ на евтини цигари.

И на края на деня ми се иска все пак да чуя

 So if your crazy I don’t care you amaze me
Oh your a stupid girl, oh me, oh my, you talk
I die, you smile, you laugh, I cry
And only, a girl like you could be lonely
 Your so sweet to try oh my, you caught my eye
A girl like you’s just irresistible

И тук идва иронията- никога не го казва този, който искаш или този, който искаш изобщо не е този, който трябва да го каже.