M

Искам офицялно да известя на тези, които имаха лоши помисли към моя телефон и на всички останали, че добрата стара нокия, с която преживяхме толкова много, се пренесе в друг свят! И не кой да е , а именно вълшебния свят на канализацията… Покъртително, но факт- телефонът ми стана поредната жертва на канализацията на английска езикова гимназия Гео Милев Бургас. хаха Трагичното събитие се случи на паметната дата 29.11.12, когато оранжевият панел за последно бе видян преди да потъне завинаги в чернокафявата бездна. Ще ми липсваш приятелю, но аз знам, че духа ти витае още из училщните тръби!

И така, вече искам, не искам ще трябва да избера нов телефон..е винаги има вариант да карам без телефон хаха но не мисля, че е оферта. Както каза Анито/това от класа ми/ вече какъвто и телефон да си вземеш няма да е същото!:)

It’s oh so quiet
it’s oh so still

Върволица от луди седмици. When does it end? Изгледите не са добри. Но нали живеем в “такова време”. Лукс е да живееш в паралелен свят- да забавиш темпото и отстрани, да наблюдаваш лудия човешки мравуняк. От известно време ми се иска да имам няколко дни само за мен- да си дочета книгата, да поснимам, да се наспя…имах и други желания, но те като че ли останаха на заден план.

Почти не остана време до изпита ми и май почнах да се притеснявам, което от своя страна е успокоително. Ако намеря и време да уча за него ще стане идеално, а все за това не оства време, въпреки че трябва това да правя основно! Някак Коледа и празниците пак ми изглеждат далечни и студени. Нескопосаните украси, студеното време, тъжните и сърдите физиономии- нещата, които виждаш, когато не си обхванат от Christmas spirit. А имаше период, в който чувах коледни песнички и ми се привиждаха дебели червени белобрадци хах Но при мен настроенията се менят толкова бързо, че нищо чудно утре да се случи нещо хубаво и пак да чакам с нетърпение сезона на меденките и червените носове. хаха каква ирония! Току що в плейлиста ми рандом почна dreaming of a white Christmas! Nothing is coincidence.

За тази Коледа ми се струва, че знам какво да си пожелая, но за жалост никой не може да ми го подари и не зависи от никого. Може би от кармата, но тази дума постоянно трупа различно количество негативен и позитивен заряд, така че сега не мога да определя кое от двете натежава повече.

Завъртане около остта и издигане..дано да си завърша плана по литеартура тази вечер..

Кроношпан по залез. Красива смърт, но бавна хах. Почти през ден се наслаждавам на тази гледка и ефектът е буквално “спиращ дъха”.

П.С. Нищо не е променяно в снимките, освен размера.