M

Всъщност е началото на третия. Но си мислех за това на първи, когато нямах интернет. С всяка изминала година границите ми се размиват повече и идеята за новото начало и тези важни минути преди “края” и дните след “началото” започват да се обезмислят. Илюзията за промяна и ентусиазмът стават все по-краткотрайни. Може би просто вече се познавам по-добре и съм на ясно, че не съм човекът, който се променя от днес за утре. От друга страна ми се струва, че слепият ентусиазъм е заместен от реалистична увереност и до някъде решителност. Ще видим и това до къде ще доведе.

Беше добра година. Станаха поне няколко значими неща, които ще помня. Срещнах Ния, срещнах Иво Б. за втори път, започнах да танцувам, прекарах незбравими моменти с приятелите ми, загубих други, които се оказа, че не принадлежат към тази група и много от онези малки неща, в които всъщност се състои живота.

Новата година започна добре, нещата са малко размити, но това е нормално. Още не съм напълно здрава и леко недочувам с дясното ухо, вие ми се и свят…Но! Нещо, което се промени- бях по-искрена и по-смела, и се оказа, че не е толкова страшно. Надявам се да стана и малко по-целенасочена, но това няма да стане overnight. За сега си пожелавам хубаво време, усмихнати хора и още емоции като от миналото лято. Даже двойно! А принц чарминг спокойно може да почака, стига да има някой, който да ме накара да не спирам да мисля за него. Но да е истински, достатъчно време прекарах в напразни мечти. Въпреки, че беше хубаво. Въпреки че знам, че няма да спра днес, нито утре.

Baby, did you forget to take your meds?